Направо към съдържанието

Боян Радев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Боян Радев
български състезател по класическа борба
Роден

Спортна кариера
Спортборба (класическа)
Спортен клубЛевски Спартак
Ръст176 cm
Тегло97 kg
Боян Радев в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Токио 1964 класическа борба
Златен медал Мексико 1968 класическа борба
Световно първенство по борба
Сребърен медал Толедо 1962 класическа борба
Златен медал Толедо 1966 класическа борба
Сребърен медал Ню Делхи 1967 класическа борба

Боян Радев Александров е български състезател по класическа борба в категория до 97 кг. Той е първият двукратен олимпийски шампион в България.

Роден е на 25 февруари 1942 г. в с. Мошино (днес кв. Мошино на Перник). Състезател по борба класически стил, състезаващ се за „Спартак“-София.

  • олимпийски шампион от Токио'1964 и Мексико'1968
  • световен шампион от Толедо през 1966 г.
  • световен вицешампион през 1962 и 1967 г.
  • европейски вицешампион през 1968 г.
  • спортист на годината в България за 1964, 1967 и 1968 г.

Обявен е за заслужил майстор на спорта. През 2009 г. получава най-високото отличие на Международната федерация по борба (ФИЛА) – „Златна огърлица“.[1] Боян Радев е приет и в Залата на славата на Международната федерация по борба (ФИЛА) в Оклахома (САЩ).

След приключване на спортната си кариера работи в системата на МВР

На 24 април 2014 Боян Радев е избран за спортист на века в Спортен клуб Левски. Тържеството по награждаване е проведено в музея на спорта на стадион „Васил Левски“ и е част от програмата „100 години Левски“ по случай вековния юбилей на „синия“ клуб.

Колекционерска дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Освен като борец, Боян Радев е известен и като виден колекционер и дарител. Обявен е за дарител № 1 на Националния исторически музей. В музея, има наречена на неговото име зала „Дарение Боян Радев“, в чиято експозиция са изложени ценни паметници колекцията му, над 170 експоната – икони, църковна утвар, дърворезби, каменни пластики, между които три мраморни римски портрета от ІІ-ІІІ век сл. Хр., изпълнени от неизвестен даровит скулптор.

Сред оброчните релефи преобладават посветителните паметници на Артемида, представени в архаичната иконография като покровителка на природата и живота, което може да се свърже със старата тракийска почит към Великата богиня майка в хипостазата ѝ на Потния терон.[2]

Радев дарява на НИМ и всички свои награди и отличия от борбата.[3]

Галерия от експозицията в НИМ

[редактиране | редактиране на кода]